Авторски текстове (ЛФ)

Антонина Георгиева: Сол

Публикувано от на януари 2, 2016 в 4:18 pm.


винаги когато сядаш
на брега до солниците
замахваш с ръка
сякаш тръскаш нещо
три пъти зад гърба си
не че си суеверен
но за всеки случай

гледам те внимателно
с крайчеца на окото
но не се притеснявам
ослепява се не от сол
а от мъка
когато разсипваш
цял пакет зрънца
в мокрите ми рани

бялата смърт, мили
не идва зимата, а лятото
когато най-малко я очакваш
и се изсипва на купчини
натриев хлорид
пред входната врата
но аз съм спокойна
не бива къща
без сол, хляб и вино
и няма къща
без някаква смърт


Антонина Георгиева




  Антонина Георгиева в DICTUM.
  Антонина Георгиева в „Кръстопът”.

   В аудиоантологията за съвременна българска поезия „Глас(ни)“ в DICТUM можете да чуете как Антонина Георгиева чете това свое стихотворение.

1 коментар за “Антонина Георгиева: Сол”