„Обичам да мечтая за мъртвите царства“
Су Дунпо
Обичам да мечтая за мъртвите царства,
където месингът блести и пее
и по хълмовете пламтят вертикални огньове,
в които живее нечия обич.
Късно следобед през ноември
пътувам с крайградското влакче,
връщам се от дълга разходка;
край мен изморени чиновници
и меланхолична старица,
която е гушнала дакела си.
Кондукторът, за съжаление,
е много несръчен шаман.
Животът крачи над нас като Гъливер
и се смее гласно, и плаче.
Превод от полски: Силвия Борисова
Публикацията в „Кръстопът” е от книгата ”невидима ръка” („Издателство за поезия „Да”, София, 2015 г., подбор и превод – Силвия Борисова).