Адам Загаевски: Дойде пролетта

Публикувано от на април 9, 2016 в 6:00 am.


Народите бяха изморени след толкова войни
и лежаха спокойно в семейните ложета,
просторни като водосбора на Дунав.
Настъпваше пролетта, първите екстази.
В още голите клони на дървесата
гугукаха турски гургулици.
Никой не знаеше какво да се прави, какво да мисли.
Бяхме сираци, защото зимата
не бе ни оставила завещание;
младата пеперуда се учеше да лети
хаотично, от началото.
Пеперудите нямат традиции.
А ние трябва да умрем.
Това не е хубав край
за едно стихотворение,
протестира Р. и добавя:
стихотворението трябва да завършва
по-добре от живота. Инак за какво е?


Превод от полски: Силвия Борисова


Загаевски   Адам Загаевски в „Кръстопът”.


   Публикацията в „Кръстопът” е от книгата ”невидима ръка” („Издателство за поезия „Да”, София, 2015 г., подбор и превод – Силвия Борисова).

Коментарите са заключени.