Или когато казваше: не бива
да обръщаш внимание на това, което правят другите –
но всъщност тя обръщаше…
Когато ми поправяше домашните.
Когато цитираше, обикновено погрешно,
какво е казал Джоузеф Конрад
за природата на писането,
когато се замисляше, но никога докрай,
когато вървеше по улицата на нашия провинциален
град така, сякаш беше в Париж,
когато ме гледаше въпросително,
а аз не бях сигурен дали
гледа мен, или някакъв
идеал за син, когато боледуваше,
най-често прекалено, а после, когато
започна да боледува наистина
и аз мислех, че това все още
е само репетиция, а то беше вече
началото на умирането
(край на курсива).
Превод от полски: Силвия Борисова
Публикацията в „Кръстопът” е от книгата ”невидима ръка” („Издателство за поезия „Да”, София, 2015 г., подбор и превод – Силвия Борисова).