Аксиния Михайлова: Конят

Публикувано от на януари 6, 2016 в 5:35 pm.


Вече не мисля за теб.
Човек не забелязва душата,
която превежда тялото
през всекидневието,
освен когато я болят коленете.

Днес е Голяма Задушница.
От сутринта над селото
вали камбанен звън.
Напразно обикаляме с брат ми
сред изсъхналите тръни
на гробището.
Избираме ничие място.
Знам, че Той е навсякъде.

Палим свещи,
преливаме с вино и вода.

Всеки носи своите мъртви
и всички до един са жадни.

Вечерта
забравих да затворя външната порта
и дървеният кон,
с който прекосихме толкова градове,
избяга.

Сега трябва да вървя пеш
до другия край
на есента
с режеща в коленете
болка.


Аксиния Михайлова





Аксиния Михайлова в „Кръстопът“.
Аксиния Михайлова в DICTUM.

  Стихотворението е включено в книгата на Аксиния Михайлова „Смяна на огледалата” („Жанет 45″, март 2015 г., автор на корицата е Христо Гочев).

1 коментар за “Аксиния Михайлова: Конят”