Кой замахна с ръка,
за да остърже изкопа.
В нощите – бяло подземие,
бог, който боли.
бог, който се
изляга върху морето и задушава вълните,
за да припукват като кремък от планината,
напълно втвърден. И да се пръскат като
прах под праха на стъпалата.
Разпада се стената, разпада.
Томаж Шаламун в „Кръстопът”.
Тази публикация в „Кръстопът” е по изданието „Кой кой е” – томът с поезия на Томаж Шаламун, издаден през септември 2015 г. от „Издателство за поезия „Да“, превод – Людмила Миндова, корица – Надежда Олег Ляхова).
