Две листа още висяха
на моя клен. Хиляди други
бяха почервенели, предварително мъртви.
Забравили да гледат.
Забравили да са щастливи.
Все пак имах градина,
в която имаше стол, този стол имаше
мен, имах ръка,
тази ръка имаше чаша
и устата ми имаше мнения.
Всичко имаше.
Всичко ни имаше.
Превод: Боряна Кацарска
Херман де Конинк в „Кръстопът”.
Публикацията в „Кръстопът” е по ”площите на паметта” („Издателство за поезия „Да”, ноември 2015 г., превод – Боряна Кацарска).
