в душата на бялото
преставам да бъда себе си
ронят се люспи от гърба ми –
чужда плът
с белези от друг живот
който още стои неизписан
затова ме дращи и пука
като неродено в десети месец
като жътва през есента
и трамвай в 1 часа по Раковска
където няма пътници
но има тръгнали на път
тук сричките ми се ронят бавно
като всяка троха разменена от враните
предадена от майката на малкото
в един безмълвен реверанс на Вселената
където животът е остаряла пералня
която се върти по-бавно от другите
и не изпира докрай
аз оставам единствения контраст в пейзажа
където падам по-гръмко от комета
за която никой астроном не е чувал
събирам си сричките – съблечени дрехи
пристягам сутиена и завързвам обувките
продължавам да скитам
докато един ден не намеря
къде да си постеля белия чаршаф
да го изпиша с всичкото черно в себе си
за да не държа рожбите си повече от 9 месеца
Анет Атанасова е родена в гр. Благоевград през 1996 година. Завършва средното си образование в Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов” в родния си град, а след това следва „Психология” в СУ „Св. Климент Охридски”. Познанството си с изкуството започва още от началния курс на обучение, когато осъществява търг със свои картини. Има натрупан опит и в екипа на авторския театър към Софийския университет – „Alma Alter”. Казва за това, което очаква от бъдещето, че литературата ще бъде нейният „начин на случване”.
