Над града угасват облаците, тънки като марля
и рамка на заповед за арест: издирват ме, нахраних
бежанците, подслоних ги. Когато за последно
ги видях, затворени барове, мъртво ехо, тъжно
избеляла марка, носеха се разпокъсани по ръбовете,
също като длан, която преминава в китка без ясни
граници. Топлотата расте, когато се споделя и някой
те прегърне, за кратко, преди да пукнат шевовете.
Хирурзите край реката на изток говорят и раздават
погача, далеч е все още властта на нежния срам,
друга работа ще трябва да си търся. От спящ човек
е престъпление да вадиш бъбрек, и там, и тук,
под знамената, които равнодушно се ветреят
над запустялото гнездо и столицата на века. Не зная
дава ли времето плаха надежда, може би другаде,
но мен ме издирват в родния ми град: говоря истината.
Превод от словенски: Людмила Миндова
* – Стихотворението е преведено от Людмила Миндова за 8 февруари: тази дата в Словения е „Ден на Франце Прешерн” и е празнувана като „Ден на словенската култура”. Тази година той бе посветен на поезията на Алеш Дебеляк и паметта за него.
