Внимателно се вглеждам.
Превръщам всекидневието
в желание да вляза по-навътре.
Достигам дъно, вместо истина.
И тържествувам. Цветът на нежния
листец е дълбок, и отражението
на камъка е само камък. Без ореола
от проникналата светлина.
И вертикалната прозирност,
показвала единствено посоката.
Там ще поиграя с множеството
от привидности, преди желанието
да слегне – звезден прах
от неочаквано реална привечер.
В измислен с притихнали площади
град. С улици, които се събират
край израснал пред очите ми фонтан.
Ослушвам се да чуя повече
от шумно падаща вода. Отбелязвам
далечната си прилика със случаен
минувач. Няма да го питам накъде
ще отнесе своето мълчание.
Думите ще го прогонят от пейзажа.
Палми Ранчев в „Кръстопът”.
Палми Ранчев в DICTUM.
Стихотворението е включено и в новата книга с поезия на Палми Ранчев – „Отблизо всичко” – подготвяна за издаване от „Пергамент”.
