Изглежда, че природата има много часовници, всички работещи едновременно, навити по различно време. Някои са големи колкото Уайоминг, други са с размера на безименен поток. Ако се вслушаш отблизо, лещанките са цъкащи черни секунди и е трудно, но хванах една. Подскачаше в дланта ми, гъделичкаше ме и хапеше, така че се развеселих, но бях и малко уплашен, защото бях убеден, че секундите не трябва да бъдат отделяни от цъкането. Както и да е, вече бе скочила обратно в ледения поток. Денят беше топъл и задушлив като теменуги. Чудех се дали да споделя с някой, че съм бил ухапан от времето и че това не бе чак толкова лошо.
Стихотворението е включено в издадената от Издателство „Фрост“ (май, 2015 г.), в превод на Благовест Петров (и с оформлението на Иво Рафаилов), книга на Том Хенън „Мрак обгръща всичко“.
