„това е моят мъртвец“ ми отговори и усетих
ръцете ѝ
да ме стискат още по-силно
оттласквам се от нея
„ние така си ходим“ каза „в действителност той
носи мен“
той ме държи винаги на ръце и не иска да ме пусне
дори главата му не увисва между ръцете ми
той така се усмихва
и дори не го крия
харесва му да влиза
под роклята и да стои залепен за кожата ми
да не диша
така вървим всяка година прегърнати
до пролетта
така се обичаме през зимата
като мъртъвци
но е по-жив от всякога
не виждате ли как ръцете му висят като изсъхнали
клони
и разкъсват дрехите ми
така му харесва да прегръща
а аз все му повтарям бъди щастлив казвам бъди
щастлив
в далечината, където си и където ще останеш.
Превод от румънски: Лора Ненковска
* – Първа публикация на превода – сп. „Литературни Балкани“, бр. 15, година VI, октомври 2008.
юни 13th, 2009 at 12:26
[…] се бавно в болката като в жена; “накъде носиш този мъртвец” Филип Кабакян: Остатъчни […]