Това не е градината на мама,
където сред вадите с шибой и чубрица
ме учеха да се разпростирам
според чергата си,
докато крепя ръждивата везна на свободата
между две завръщания.
Дълги години я носех – призрачен
зелен шал около врата си,
и повече с очите, отколкото със сърцето
вдъхвах мириса на други екзотични градини,
но така и не успях да проумея
чудесата на света.
Това е градина в края на юни,
празникът е отминал, кафето
стои недопито на масата,
една костенурка цяла сутрин
се опитва да изкачи бялото стълбище
и докато почуква с коруба саксиите
в подножието на първото стъпало,
ме учи да се разпростирам
според мечтите си.
Аксиния Михайлова в „Кръстопът“.
Аксиния Михайлова в DICTUM.
Стихотворението е включено в книгата на Аксиния Михайлова „Смяна на огледалата” („Жанет 45“, март 2015 г., автор на корицата е Христо Гочев).