Варвара
нищо по-красиво
от самотата тук
където сутрин
щъркелите носят деца
в полунощ
потракват с клюнове
отмерват колко пъти
ще се родим
всеки ден
търсим убежище
все по-навътре
без да подозираме
че бурята ще ни научи
как да се приземяваме
сред вятъра
над който никой няма права
участваме
в репетиционен процес
за преселване в друг свят
вглеждаме се един в друг
търсим белезите му
все по-изкусно
изрязваме родилните петна
учим се
да стъпваме
по обетована земя
Притегляне
Стръвта изгрява
всяка сутрин
от върха на пръстите
кукичките ни изтеглят
на повърхността
настървени сетивата
разкъсват бели знамена
влюбени в мрежите
рибари
не говорят за Него
не са ловци на човеци
словото е тежестта
на улова
одушевено от камъка
в сребристи люспи
крият се сенките Му
следим движението
на пасажа
около нас
Метеори
За плуващите през нощта
планктонът е убежище
в тези плътни времена
тежестта на небето
е друга гравитация
намира себе си
чрез приспособените
да се отричат
от вълните
продължават да се носят
фигурки на неми богове
нощта е по-ярка
през погледа
на будни телескопи
тъмна материя навлиза
в голите ни сетива
светлината
върху раменете ни
остава недокосната
Мирослав Христов в „Кръстопът“.
Мирослав Христов в DICTUM.
* – Заглавието на публикацията е на редакцията… Тези стихотворения за първи път са публикувани в „Литературен вестник“ през декември 2015 година.
