Прибори за празнота
са сърдечните мускули
изтласкват нови пространства
на юг от суровия климат
посещаваме древните чувства
на туристическо сафари
с окото на неопитни ловци
обичаме небето да се крепи
върху полета на застрашени птици
тук покоят е краен хоризонт
статична светлина
която примигва неловко в дъното на тунела
и никога не идва за да оживи
тези лишени от трагизъм вкаменелости
един ден ще изчезнем
като редки екземпляри от ледникова епоха
или изгубени в резерват туристи
от нас ще останат само сувенирите
дотогава ще слушаме в скептичен унес
как вариациите на сърдечния ни ритъм
наострят копията на нови сетива
