Всичко, което ти беше за мен,
отново е само за теб
като твой собствен замък.
Уседни в усмивката си, отдай
се на часовете като на млади
принцове за празненство
в седмодневната зала.
Върви сега. Вдига се мъглата
като тъга от спомен,
прояснява се.
Безпаметен е
погледът на слънцето.
Превод: Боряна Кацарска
Херман де Конинк в „Кръстопът”.
Публикацията в „Кръстопът” е по ”площите на паметта” („Издателство за поезия „Да”, ноември 2015 г., превод – Боряна Кацарска).
