Познавам нестихващата тъга на моливите,
подредени в кутии, унинието на бележници и тежести върху хартия,
cтраданията на папки и лепило,
oтчаянието на безупречно чисти обществени места,
cамотни чакални, тоалетни, разпределителни табла,
неизменния патос на кани с легени,
pитуалът по вадене на копия, поставяне на кламери и запетайки,
безкрайното копиране на животи и предмети.
Познавам и праха, който се сипе от стените на учреждения,
по-фин от брашно, жив, по-опасен от силикон.
Почти невидим в дългите досадни следобеди,
той разстила тънък пласт по маникюри и тънко изписани вежди,
глазира белезникавите коси, еднаквите сиви стандартни лица.
Превод: Христина Керанова.
Бел. ред.: Публикуваният портрет е фрагмент от фотография на Mary Randlett, която тя е дарила за изданието на „Тъмна светлина / Dark Light” (2016 г., Издателска къща „Знаци“. По това издание и с разрешение на издателя е направена настоящата публикация).