Единственото,
което ще сложа в уста
са няколко зърна нар.
Вземи водата обратно,
изсипи меда в пръстта –
само нейната утроба
не познава колебливата ос на времето.
Не ѝ трябва да търси друга обител,
когато не може да спомни имената,
в които я припознават провлаците на езика.
За да не стане тялото камък,
пренесен в чужда земя,
сложи до леглото ми нар –
все един мит
трябва да тече назад
към паметта за слънцето.
Ренета Бакалова в „Кръстопът” и в DICTUM.
