в 5:45 сутринта
на клепачите тежат книги
някои от тях – прочетени
други чакат разлистване
тялото напомня себе си
времето се е изказало епически
гледам през прозореца старицата
куцайки върви по улицата бавно
време е урок да взема по агония
все ще стигне някъде женицата
ще подиша въздух
ще се прибере
няма да си мисли за смъртта
а само за живота
разпиляващ се от вените
но сега е 5:45
моят ден започва със гимнастика
и ще се наложи да изляза от съня си
Светлина Фотева за „Кръстопът”.
Стихотворението е включено в книгата с поезия на Светлина Фотева „Метафизика на любовта и раздялата” („Жанет 45“, февруари 2016 г., оформлението е на Христо Гочев, редактор е Марин Бодаков).
