[…поезията е палеонтология
на казано и премълчано
в негативното пространство между звуците
в отглъхналите божии слова
изваждаме я от материята
на седиментиралата тишина
под налепите и наслагванията
на впесъчения остатък от пра-превода
поемите погребани
в генизите на ехото
проникнати от тишина
от вечности които се разрохват
от безмълвие което се троши на думи
още думи още думи
ронят се прашат се на съставки
някъде това престава
някъде дълбоко при свръхфиното
разцепване на нищото
на поднива
където всяка реч е фундамент
лишен от еврика…]
тези вкаменелости открих
сновейки по крайбрежието на съня
Георги Гаврилов в DICTUM.
Георги Гаврилов в „Кръстопът”.
Стихотворението е включено в „Корабен дневник на книжната лодка” – книгата с поезия на Георги Гаврилов (Издателска къща „Знаци“, 2015 г.; редактор е Керана Ангелова, оформлението и корицата са на Невена Ангелова) , за която той бе удостоен с голямата награда и „Бронзов Пегас“ в раздел „Поезия“ в конкурса за дебютна литература „Южна пролет“ през 2016 г., както и с Годишната награда на Академия Liber за книга с поезия за 2015 г. в раздел „Концептуален поетичен дебют“. Наградата, обявена на 22 април, ще бъде връчена на 9 май, по време на празника „Думи и образи“, от проф. Михаил Неделчев.
