Анита Велева: Ако те опиша

Публикувано от на май 26, 2016 в 1:10 pm.


  Ако те опиша, ще те загубя завинаги. А още лепнеш като несигурно море, утробно недовършени в присъствието ти, чертите ми замират. Никой не разбира защо са толкова плавни движенията ми и накъде сочат. С една дума откъсна парче от кожата ми и сега съм особено чувствителна на ветровете. Аз съм пагубното отражение на музиката ти. Мога да се изправя само за секунда. Осанка на момина сълза, на срам, излязъл от съня ти. Бетонна колона на строгостта, издълбаваща времето от тялото ти. Рухвам в пясък по устните ти, раменете, внезапно побелелите коси. Не премълчавай кладите, толкова е хубаво да съм топла, несбъдната възможност. В часовете, в които не те търсят, аз съм остатък от огън, в който влизаш със сакралното щастие на успял крадец. Щом есента те блъсне, заприличваш на скорец, който следи токчетата, за да познае моите глезени. Тогава ще изтупаш перата, връщайки лицето си. Връщайки ми го…но аз съм локва. Не изповядвай нищо. Задръж отражението на косите ми в кратката вода на пролетта. Храни безпощадното ято на времето. И не разпитвай хората от новия век къде съм живяла и как съм свършила.
  Всяка полунощ в скока на морето и удара на градския часовник аз живея. Аз съм секундата, събличаща озоновото си палто на площада. Раздавам щастие на закъснелите за щастие, и на прекалилите със щастието. Аз съм свян, обелен до любовта. Удрям се в калъфа на цигулката ти. Там съм затворена в най-красивата си възраст. Под твоята мъчителна носталгия, ставам немислима. Преди да е започнала музиката ти, се промъквам между масите на плаващата ти градина .Само ти проследяваш голото ми тяло в мидата. Всяка мида е затвор за вечни.
  Фаровете осветяват лицето ми. Бавно взимам своя отговор от теб и се връщам. Питаш ме дали съм глътнала много вода. Дали имам нужда от спасение? И си очарователен. Предай на кестените и на самотата, че ги обичам. Тялото ми заприличва на вретено и светлина в окото ти, с плътност на сълза. Светлина от тържество, в която произнасяш смъртна присъда, и от литургия, в която си чист от покаяние.
  Сега съм риба по-почтена от апостол. В движението ми няма колебание, защото няма болка в дълбоката вода.
  Вглъбена съхна на брега и чувствам, че си се завръщал многократно.



Анита Велева  








Анита Велева в „Кръстопът”.

  Текстът на Анита Велева е отличен с първа награда за есе в конкурса „Море” 2016 , гр. Бургас.

Коментарите са заключени.