Светят само кръчмите –
препълнени кораби,
закотвени
на това пристанище,
този град,
пресъхнал от жажда
и предателства,
град
на юлски хора
и изгнили палуби –
и докато мечтаем с В.
за пътешествия,
осъзнавам,
че сме преживели
един сезон в трюма,
разбивали сме
котви,
събирали сме сол
от пода –
а вълните
все така преливат
от чаша в чаша,
и светят само кръчмите.