Някакво ново петно, светлоохресто, почти оранжево, се появи в окото на един от моите (общо шест по ска̀лата на Рихтер (който е човек, предполагам, въпреки че никога не мога да съм сигурна за повече от времето, в което лакът ми – не за нокти – изсъхва; да бъда сигурна в това, което ми се казва с тон на смачкана смокиня, с интонация на глуха жаба, както обясняват скучните неща (някои, които забравят, че имам ужасен недостиг от изсъхнали листа на царевица (не точно листа, а шушло̀п – това, в което е кочанът за известно време, за повече, отколкото изсъхва лак за нокти (шушло̀п, повя̀смо, гръ̀сти, тези ми ги казва баба Я. (“Я виж как съм се разкрасила”, каза го преди, когато се върна, преди да е стигнала, а също и днес, след битката с осите, от които ѝ остана спомен – три подути дупчици (такова нещо има, подути дупчици, макар библиотекарките да нямат вяра на магическия реализъм (и понеже са много, които не вярват, наистина започва да го няма (на техните рафтове (но мама знае, че е в блатото и оттам ми го носи под формата на вкаменен корал, който малко мирише на тиня, но е пълен с втвърдени лъчи (и очи (които ми напомнят за окото на един от моите, където забелязах светлоохресто в нощта, когато го затворих (така))))))))))))).
ПЪТНИ ЗНАЦИ:
За визуализирането на сайта
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
