Тя пие вода от всички градски чешми,
снима се до статуята на лудия,
храни черните котки, гали рижите
провира се под летния дъжд –
все по-сама, все по-жена,
все по-фатална.
Нехайна към всичко,
принадлежна на всичко, тя –
криле, вятър и стапяща се сянка,
тънка като лунен сърп в края на лятото
достига без вяра и без угризения
светлия предел на тъгата.
Ина Иванова в „Кръстопът“.
Ина Иванова в DICTUM.
Стихотворението е от ръкописа „малки букви“, класиран на второ място от журито на конкурса на Община Пловдив за „Финансиране на книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания“. Предстои нейното издаване от „Жанет 45“.
