колко пък да те разроши
гавраиловото галене…
косата ти е права, не поддава
на пророчества. и в очите
ти да капеше
златото от ореола му,
пак щеше да си сляпа.
всичките ти плитки,
накъдрени по краищата,
остават отпечатъци
по гладките му пръсти.
всеки косъм е част от улика,
с която ще го хванат в престъплението:
разкри ти Него, без да се налага.
Константин Небешков е роден през 1992 г. в София, където завършва Технологично училище „Електронни системи“ преди да се пренасочи към литературата. В момента учи Българска филология във Великотърновския университет. Членува в литературен клуб „Емилиян Станев“.
През 2016 г. е отличен в направление „Поезия“ на Националния студентски конкурс „Боян Пенев“ и конкурса за млад автор на Литературен вестник.