Филип Кабакян: Остатъчни сънища

Публикувано от на април 9, 2009 в 2:39 pm.

Забравен е прозорецът и вятърът тършува,
по дрехите гадае семейните ми тайни.
И блъскат се вратите, девети сън сънуват
за минали жени – и знайни, и незнайни.

Но то е светло духче, какво да прави – духа,
мирише ми цветята, в съня дори се мярка.
И броди в мен, и тропа, петлите даже чуха
преди нощта да хукне – уплашена хлебарка.

Но още блъска чело в стъклата и доказва –
сираци са ми думите, без подлози е драмата.
И блудство е страхът с ръка да бръкнеш в пазва,
но къщата е сляпа и мене там ме няма.

А вятърът подухва праха и хапе струна.
Пианото е будно и с четвърт тон говори.
Но няма да запомня коя ме е целунала –
трагично съм забравил прозореца отворен.


Филип Кабакян


Филип Кабакян в „DICTUM“
Филип Кабакян в „Кръстопът“

Коментарите са заключени.