От всички нужди на тялото
се интересувам само от тази на очите.
Разделям по равно
една купчина сол,
една купчина захар
и с болно наслаждение гледам
как губим съня си,
как устите пресъхват,
а езикът се наводнява.
Ако спася една възглавница
може да стоим върху нея по течението
и още малко
да мълчим и говорим отделно.
Ренета Бакалова в „Кръстопът” и в DICTUM.