Гледа светлината на уличната лампа, пречупена от ъглите и жиците, и бръшляна. Той самият е силует от листа, скътан в процепа между последния и предпоследния вход. Сумрачен е ъгълът му, само връхчетата на няколко листа блестят в кехлибарено. Прибираш ли се късно нощем ще го приемеш за човек, дори ще се сепнеш за миг. Ще се опомниш бързо: „Това е само бръшлянът по блока“.
Но той не е прикован към сградата. Мълчаливият силует е в постоянно движение, а листата му шумолят с първия хладен вятър, с времената на Вивалди, с траура на самото време… И чака.
Следващият път може да го поздравиш, щом минаваш.
Мартин Колев в „Кръстопът“.
Мартин Колев в DICTUM.
ПЪТНИ ЗНАЦИ:
За визуализирането на сайта
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
