Този следобед
неделен за болните
за нас е ничий
обикаляме пустинята
всеки поотделно
отбиваш се до масата
оправяш кичура пред дясното око
ухото ти заглъхва
пръстите ти – леко потни
пишат думите една след друга
още някой обикаля с нас
някой още трябва да загине
а не бива
няма да дочакаме
няма да дочакаме
следобедът за нас да бъде някога
даден е обет да сме нетрайни
даден е
но лъжем, господи
обикаляме
за да се срещнем