дъждът чевръсто събира живот в издутия корем на облака си
а децата излизат от училище
и усетили мокрия нос на есента в още голите си вратове
се търкулват като стъклени топчета по улицата
моето дете е чевръсто
то чете не се храни с пръсти
и пресича внимателно
използва метафори само в случай на крайна необходимост
и обича математиката
а аз го приспивам след всяко събуждане
от страх да не ги напука студенината на дъжда
заспиваме
с
детето
пеперудите в пашкулите
водещите на новините (а с тях и светът)
сънищата ни валят
изтичат през сплетените пръсти на клепачите
а стъклените топчета се пукат при минусови температури
липса на хармония
и непрочетени приказки
