Човекът-елен
Познавам един човек, който е вътре елен.
Козината му носи изненадващо величавия оттенък на засъхнала кал. Душата му приютява гъсти и свежи зелени гори, в които обаче той се връща само насън. Затова понякога муцуната му е влажна, от песента на сълзите му. Нощем се впуска в галоп с рогата напред. И най-дебелите корени не могат да го спрат.
Казват, че животинско тяло не може да приюти човешка душа. И при все това познавам този човек и той е вътре елен.
Саксиеният човек
В нашия град живееше един човек, който имаше вместо глава саксия. Той се мъчеше да прикрие това с шапка, но шапката не заблуждаваше никого. Иначе беше щастлив човек, нямаше нужда от много – само чашка вода за вечеря.
Щом застудееше обаче цветята му посърваха и саксиеният човек не смееше да припари навън. Веднъж се случи такава жестока зима, че водата във вазата замръзна, а пък той не помръдна повече. Дори се чудехме дали не е умрял.
Мартин Колев в „Кръстопът“.
Мартин Колев в DICTUM.
* Заглавието на публикацията е редакционно. Разказите са включени и в книгата на Мартин Колев „Микро“ („Либра Скорп“, 2016).
