един ден
тъмнината, която събираш,
започва да прелива.
сутрин
отваряш очи
и тя е пред теб –
стои по дължината на твоя ден,
по краищата на мислите ти,
пред очите ти,
между щастливите спомени,
в тях, в бавното говорене
на минутите,
в последните ти думи,
в края и в началното.
тъмнината ражда думи,
думите раждат теб.