без думи
без въздух
това, което остава пада.
това, което пада остава.
замислям се
за всичко, което ми е било отнето
за дните и часовете,
и светлината премахната от тях,
за сълзите и пътя им,
за болезненото белене на мисли
от сутрин до вечер
и за оставащото време,
в което едва се събирам.
за теб
