Въздишки –
не ги удържа въздухът пътуват
към един сън
там
без думи съществува прикрито примирие
дошло като рояк откъснат от пиано и като тихи листа от вятъра подбрани
във вътрешен двор
където социалната кухня раздава пакети
и хора идват – вземат хляб и храна
а рояци от трохички въздишки и сухи листи пошепват по плочника нещо
Ето човек който разбира от стратегия – звучи откъм улицата
реплика с различна уместност
Пръстите очите и думите ти в този сън обаче са друго нещо
и тяхното внушение е да ме приласкават и да утолят липсващото
преобразявайки го в присъствие с доловена ценност
Това внушение е силно колкото реалност и аз я нося цял ден
с бягането по алеята с кафето гроздето бадемите следобедния ябълков сладкиш
с хората по улицата и хризантемите с прозорците балконите прането
с внезапното разбиране
колко внимателна може да бъде храната към нас
докато живеем и докато се променяме
как предметите нещата и цветята
прикрепят към моментите особеност със собствено съзнание…
Търся опора за върха на пръстите си – намирам я в малкото думи
които надрасквам
по-късно намирам в тефтера си
независещ от мен смисъл и въздишки във вътрешен двор
