По едно време клетките ѝ взеха да се втвърдяват
кожата ѝ да става на люспи
косата на плочи
медът ѝ взе да се захаросва
къщата ѝ да напъпва
дърветата да мърморят
а мраморът ѝ да излъчва вода вятър космос вселена
в жилките му пробягваше писмо
носено от пощальони на хилядолетия
приседни и чети
докато разпознаеш себе си
