Азиз Шакир – Таш: Когато се целувах със дъжда*

Публикувано от на декември 15, 2016 в 11:59 pm.


Дъждовен въпрос

           На Радост Николаева и село Дъждовница

Защо
не спохождат небето ми
твоите облаци,
моя молитво за дъжд?


Дъжд под чадъра

Държа чадъра
с облак от къдрици,
за да мога докато ги галиш,
да държа дъжда
с когото се целувам.


“Walking In My Shoes”

           На Екатерина Георгиева

Услужих на дъжда
с обувките си,
за да се опази от калта,
с която го посрещаме,
откакто Бог
измаза с пръст
стените на дъха Си.

Ала свикнал само да лети
и пада
дъждът се просна по очи
в най-калната от локвите –
душата…


И дори върху сърцето ми

С дъждовни капки…
вятърът изписва името ти…
по прозореца на автобуса…


Кръвта вода не става

Дотолкова са остри линиите на дланта ти,
че изпорязана
водата в шепите ти
се съсирва…



Азиз Таш




Азиз Шакир-Таш като поет и преводач в „Кръстопът“.

  * – заглавието на публикацията е на редакцията. Стиховете са от „Околосветска обиколка на липсата“ – новата книга с поезия на Азиз Шакир – Таш („Жанет 45“, 2016), чието представяне е част от неделната (18.12.2016 г.) програма на IV Международен литературен фестивал (15:00 часа, НДК).

Коментарите са заключени.