Ето го Балкана
на полицата
на домашната ми
библиотека.
Колкото държави –
толкова истории
и всичките до една
с твърди корици.
Вън от нашите
стаи
слънцето
изгрява и залязва
сякаш по-бързо
отпреди.
Зората носи
нов ревер
със стар орден,
купен на разпродажба.
Все от нещо
трябва да се живее.
Адаптация: Левена Филчева
април 13th, 2009 at 23:11
Горги,И аз се замислям,когато слънцето е по-бързо,че точно с това няма да живея,за да не стават по дебели кориците.Балкана ще си останеи без наси без полиците ни.Поздрав! (чакаме новите 20)
май 17th, 2009 at 0:11
[…] стихотворения Георги Калайджиев: (Ние) междувременно Прочистване Емил Христов: […]