Едно дете ме вика
от лятната сянка
на ореха,
за да ми разкаже
как брат му
дяла дънери
за олтари на страха,
как майка му
цяла пролет
като плачеща върба
пие солта
на ветровете,
за да пораснат
синовете ѝ.
В разказа на детето
дървото не пораства –
остава
в сянката си.
Александър Христов в „Кръстопът” и в DICTUM.
ПЪТНИ ЗНАЦИ:
За визуализирането на сайта
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
