Дори да се разминат и разрушат от странстване.
Дори за тях да няма срещи във никое възможно изречение,
в което да забравят за собствените си значения и да
отдъхнат.
В което да се спрат и да говорят без шума в сърцето,
без тежестта от залепените за гърбовете им неща и смисли.
Дори да паднат пребледнели от употреби и от значения,
които винаги вървят подире им и ги насилват,
те все ще бъдат влъхви.
И в утрото на поклонението им ще ги има записани на
всякакви езици
върху зелените могили и върху плочите.
Тогава ще застанат заедно в едното изречение, дочакало
завръщането им
за да възкръснат.
Публикацията в „Кръстопът” е по „До поискване” („Жанет 45”, декември 2016 година).
Андрей Захариев е роден в София през 1975 година. Той е доктор по философия, преподава в ПУ „Паисий Хилендарски“. От десет години работи като журналист в Българската национална телевизия. Водещ е на предаванията „Библиотеката“ и „ИСТОРИЯ.BG“. През последните четири години е колумнист на Портал „Култура“. Автор е на книгата „Метрополитен. Сезонни мисли“ (изд. „Хермес“, 2015 г.). Носител е на наградата „Рицар на годината“.
