Кристин Димитрова: Като жури от младежки конкурс

Публикувано от на април 13, 2009 в 2:00 pm.

Те са малки, като нащърбени птици,
готови да литнат –
засега не знаят къде.
Не искат да четат стиховете си,
а нали затова са дошли?
Страхът от присмех се надува
в гърлата им и подпира езика отвътре.

Езиците им са остри, като обвинителен
показалец. В раниците им
срамежливо подрънкват
маршалски писци, засега
неразписани кой знае колко.

А аз ги слушам, докато гледам
как годината на раждането ми
отплува далече назад.
Вече следя датата си с телескоп.
Водите се плискат около нея,
тя ту се показва, ту се скрива,
вълните се вият около шията ми
като мокър шал, хладни са
като водно стъкло.

Не се безпокойте, това са си моите води.
Разнасям ги с мен като зряла
                        околоплодна течност.

Това са просто води.
Винаги мога
да ги разкарам с думи.

Макар че отдавна не си говорим.


Кристин Димитрова


Кристин Димитрова в „Кръстопът“.
Кристин Димитрова в DICTUM.


Коментарите са заключени.