Сред опърпани дървета,
сред пръски и хора с чадъри
лети десетката към моя квартал
и вдига облаци към небето.
Накланя се автобусът, профучава
светът – цветен и непрактичен.
Вдишвам,
две хлапета крадешком се целуват
и край тях – честна дума! –
ухае на плодови бонбони. Уж не гледам как се държат
един за друг на завоите. Не дишам.
Сладка е пролетта, иде.
Ина Иванова в „Кръстопът“.
Ина Иванова в DICTUM.
Стихотворението е от книгата с поезия на Ина Иванова – „малки букви“.
