Йорданка Белева: Белю Д. Киров

Публикувано от на март 19, 2017 в 11:20 am.


за името което идва от беля и от бяло
за бялото когато отказва да е неутрален цвят
и влиза в спектрите на белята
за белята в белите дробове за бронхиалното дърво
и недостига на кислород в родословното
когато белята направи разсейки

но не искам да те помня умиращ
ще зачеркна белята
и ще те разказвам в бяло:

бялото в свъсените ти сключени вежди
бяло се усмихваш предимно на мен и веждите се отключват
малка съм но разбирам че така ми е позволено всичко
бял е гласът ти бяло е детството бял кахър всичките ми бели
бял е гласът ти бяло е детството бял кахър всичките ми бели

един февруарски ден белият сняг потъмнява
оттогава както и да живея все ми е тъмно
аз съм тъмна и Белева, дядо


Йорданка Белева




   Йорданка Белева в „Кръстопът”.
   Йорданка Белева в DICTUM .

Стихотворението е включено в новата книга с поезия на Йорданка Белева „Пропуснатият момент” („Жанет 45″, март 2017 г.; оформлението е на Иво Рафаилов, редактор е Иван Цанев).

Коментарите са заключени.