Йорданка Белева: Васил

Публикувано от на март 29, 2017 в 11:24 am.


готова ли си мила моя
да идем в речното легло


жените никога няма да разберат че пътищата към него са речни
ще го дърпат към сушата и така само ще разширяват реката
уморени да дърпат понякога ще се отказват от ръцете си
и точно тогава той ще пристига за кратко
с купесто-дъждовния си поглед устните му са слоести облаци
ще разпръсква неравномерни целувки по сушата докато се изпарят
обратно в речното корито на тъгата му

невероятно е как успява да бъде различна река всеки ден
когато обича е изворна друг път река която пренася наноси
затлачени придошли недовършени стихотворения
естествените насипи на разделите има нужда от тази ерозия
да подкопава бреговете да срива мостовете само така е устойчив
и извива водата навътре към себе си

василе те никога няма да разберат
любовта ти е книжно корабче без равновесие:

докато отиваш към една жена
така натежава
че се връщаш при друга


Йорданка Белева




   Йорданка Белева в „Кръстопът”.
   Йорданка Белева в DICTUM .

Стихотворението е включено в новата книга с поезия на Йорданка Белева „Пропуснатият момент” („Жанет 45″, март 2017 г.; оформлението е на Иво Рафаилов, редактор е Иван Цанев).

Коментарите са заключени.