приех да говоря на един език
без паузи и грешки
излизащ от мен като от гърлото
на бутилка в несигурни ръце
които препълват чашите
и оставят всичко да подгизне
каскадите от изгладени думи
се плъзгат между пръстите и слуха ми
оставят петна по пода
само петна
Виолета Кунева в „Кръстопът”.