По трънливия път стигаме до вишката
бавно изкачваме паянтовите стълби
до последното стъпало
сред димящи курешки
срещаме страховете си:
станали са по-високи
слънцето е изрусило косите им
над главите им се носят ореоли прахоляк
от жътвата в средата на юли
когато отново сме долу
ни държат здраво за ръка
поемаме обратно
някога в близките скални ниши
приятелите ни дишаха лепило
съзерцаваха бога на камъните
никой не знае колко често се връщаме
по ясно очертаните пътеки
