На буферния паркинг изоставя
луксозната кола на своята ирония,
изтърва ключовете си, не ги и търси,
към центъра ще слезе пеш, с метрото,
и няма да се дразни повече…
Кога обаче да слезе от ескалатора,
блъска се, извинява се, че е тръгнал,
всеки човек вече е неговата Итака,
зелена, делнична, без чудеса.