ние работехме
както смъртта когато
си избере някого за обичане
работехме много
и често лицата ни бяха красиви
и бледолилави
аз те поглеждах
и твоето бледолилаво лице
се отпускаше в едно спокойствие
като вечерен хлад сред който
не можеш да различиш
призраците на хора
от призраците на вятъра
тихо
недей да прекъсваш
мисълта ми в това стихотворение
ние работим
работим работим
както животът когато
не може да избере
никого
Анна Лазарова в „Кръстопът” и в DICTUM.
