когато онази машина скапа работата
ми казаха
ако имаш неразрешено нещо лично
ще го носиш навсякъде където отиваш
мамо ти ме учеше да съм добър човек
но виж оцелявам през дните
като през нощи –
бързо и самотно
то е сякаш си губиш гласа
или ключовете документите доверието
губим непрекъснато спомени
като млечни зъби
и те остават под възглавниците ни
и те остават под умората
тази гледка е вързана на верига
предава се от очи на очи
но моля те аз не вярвам на очите си
те са сложен предмет на договорки
а тези в началото бяха прави
колкото горски пътеки
пиша за да знаеш че се държа
за този момент като за дете в реката
работата се задвижи някак трудно
и навсякъде където отивах
се носех със себе си
Анна Лазарова в „Кръстопът” и в DICTUM.
