тъкмо пристигам
брезите шумолят като река
която тече на място
не е ли това морето?
няколко часа –
далеч в бъдещето е
щом не можем да ги предскажем
само най-близкото е ясно
и това си ти
юрдечките знаят за себе си
щом не можем да ги уловим
камъните не знаят
гледките не знаят
времето знае
колко да обикаляме
колко да наблюдаваме
колко да сменяме тапетите на
погледа
преди откровението на стената
отдолу
магическият час
синьото по улица която
сякаш слиза до море –
ще ме придружиш ли ако знаеш
че светлината а с нея и всичко
стига до нас за 7 минути
и си тръгва много по-бързо
Георги Гаврилов в DICTUM.
Георги Гаврилов в „Кръстопът”.
