библиотеката –
няма по-подходящо място да усетиш времето
неговия безотказен инат и логорея на мълчанието
нищо не изрича, подобно на сърдито петгодишно,
на което – и аз съм бил, помня –
му се гади от вкуса на стиснатите устни,
сякаш ги кваси със стипчива дюля
или изобщо плод,
виснал между градината и царството.
няма по-подходящо място от библиотеката
да усетиш времето:
толкова човешки образи, които никога не са били.
